БЮЛЕТИН —Речник на българския език — алтернативна версия

БЮЛЕТЍН м. 1. Кратко официално съобщение, което се прави обикн. периодически и съдържа важни известия от интерес за обществото. Отначало той им четеше бюлетините на фронтовия вестник и по-важните статии на ежедневниците от родината, но по-късно усъвършенствува системата си. П. Вежинов, ВР, 219. — Добро утро, господин Легрен! — се поклони Мандер и подаде цял куп книжа — борсовите бюлетини. П. Спасов, ХлХ, 10. Когато Жуковски написал последния бюлетин за края на великия човек [Пушкин] и го изнесъл на улицата,.., стотици очи на петербургски граждани,.., се впили в злокобното известие. А. Каралийчев, С, 123-124. Метеорологичен бюлетин. Информационен бюлетин.

2. Периодично издание, което съдържа сведения с определен характер. Чрез реферативните бюлетини,.., българската научна мисъл получава все по-голямо признание в чужбина. ВН, 1960, бр. 2836, 4. Софийският партиен кабинет издава ежеседмично в помощ на пропагандистите осведомителен библиографски бюлетин, в който са посочени по броеве и дати и са подредени тематически по-важни статии, излезли в нашите и съветски вестници и списания. РД, 1950, бр. 254, 2. // Периодично издание, съдържащо сведения за работата на някое учреждение. Издателствата "Наука и изкуство" и др. започнаха издаването на свои печатни бюлетини и каталози. ОФ, 1958, бр. 4319, 3. Бюлетин на Българската академия на науките. Бюлетин на БТА.

— От фр. bulletin.