БЮЛЕТИНКА —Речник на българския език — алтернативна версия

БЮЛЕТЍНКА ж. Умал. от бюлетина. Само правото да ни дадат. Бюлетинките да дойдат, па ще видиш къде сме и какво

можем. Къновски плувна за миг в скрито блаженство. Той се видя депутат. Ст. Даскалов, ДС, 228. Раздадеш бюлетини — българина зема и мълчи, па си туря своя бюлетинка в урната. Ал. Константинов, Съч. I, 116. — Ти, каже, имаш избирателно право. И тоя синковец ти мушне някоя бюлетинка в ръка. Елин Пелин, Съч. II, 76.