БЮРГЕР —Речник на българския език — алтернативна версия
БЮ̀РГЕР1 м. 1. Истор. Свободен и пълноправен жител (занаятчия или търговец) на средновековните градове в Западна Европа.
2. Рядко. Пренебр. Човек с ограничени интереси и светоглед; еснаф. Той беше бюргер, потопен в бюргерска атмосфера, и на служба при богати благородници. СпК, 1970, кн. 7, 38.
— Нем. Bürger.