БЮРЕКЧИЯ —Речник на българския език — алтернативна версия

БЮРЕКЧЍЯ, -ѝята, мн. -ѝи, м. Човек, който прави или продава бюреци. Запомнил съм Русе от това време с островърхите минарета на неговите джамии, ..; ..запомнил съм го с празното, потънало в бурени място,.., в северозападния ъгъл на което стърчеше дървената барака на прочутия арменец бюрекчия. Д. Казасов, ВП, 70.

— От тур. börekçi.