БЮФЕТЧЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

БЮФЀТЧЕ, мн. -та, ср. Умал. от бюфет; малък бюфет. Гарашанин стана, взе от малкото бюфетче шише с коняк и наля за госта и за себе си. — Наздраве! — каза

той. Ст. Дичев, ЗС I, 249. Рамзина мечтаеше да притури още нещо в одаята. Видял бе в нармага едно хубаво жълтеникаво бюфетче. Б. Несторов, АР, 20. През антрактите ставаше голямо натрупване пред бюфетчетата.