БЯЛВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

БЯ̀ЛВАМ, -аш, несв.;бя̀лна, бѐлнеш, мин. св. бя̀лнах и бѐлнах, прич. мин. св. деят. бя̀лнал, прич. мин. страд. бя̀лнат, св., прех. 1. Правя нещо да стане бяло. Бялнаха си къщата за Великден.

2. Правя нещо да се открои ярко, обикн. с белотата си. От тука още по-хубаво видяхме гребена на Родопите и цялата възточна част на долината,.. с Костандово в средата, белнало радостно своите стройни минарета. Ив. Вазов, Съч. ХVI, 85. — Давай! побутна го Велко с лакът и Голям Борован, разкривил лице и бялнал едри зъби, започна да сее между пролуките смъртоностите куршуми, без да се мери поотделно във фигурите. Д. Ангелов, ЖС, 432. Ту месецът поглеждаше през тъмното було на облака и за миг лунният светлик бялваше Царевец, заспалия град и гърбовете на речните вълни, ту пък облакът на свой ред се разкъсваше. Ст. Загорчинов, ДП, 263.

3. Непрех. Бялвам се. Между клоните се отваряше вид на София — цяла бялнала от лъчите на слънцето. Ив. Вазов, Съч. ХI, 86. Зрението ми се възвръща постепенно — в сивата ела бялва отпрана кора. Ст. Сивриев, ЗСБ, 72 Проехтяваше гръм, за миг бялваха прозорците. В. Ченков, ПС, 76. бялвам се, бялна се страд. от бялвам в 1 и 2 знач.

БЯ̀ЛВАМ СЕ несв.; бя̀лна се св., непрех. 1. Изпъквам, откроявам се с белотата или светлия си цвят обикн. изведнъж или за кратко време. Дамите едва не се откъснаха от хорото. Лачените им пантофки святкаха, тук-там под роклите предателски се бялваха краищата на някоя фуста. Ем. Станев, ИК I-II, 213. Щом висулките по стрехите почваха да се топят,.. и в градината се бялваха кокичета, дните ставаха по-дълги. К. Константинов, ППГ, 52. Между млади буки се бялват горски къщици. Ст.

Станчев, НР, 38-39. Изкачихме височината и пътят се белна пред нас.

2. Ставам бял; побелявам. Мъглата се вдигна и слънцето изскочи над планината. Дърветата се бялнаха от скреж. Кр. Григоров, Н, 156. Памучно платно за да ся избели добре,... бели ся.. на реката четире пят дни и платното ся белва добре. Лет., 1871, 236.