БЯЛО —Речник на българския език — алтернативна версия
БЯ̀ЛО нареч. Означава, че някъде преобладава белият цвят. Заваля сняг и навсякъде стана бяло. ● Обр. Някъде напред и встрани над хранителната влага, която се изпарява от Индия, се впиват в небето не върхове, ами океан от назъбен лед; земята крещи бяло срещу всемира. В. Мутафчиева, БС, 21.