БЯ̀СНО

БЯ̀СНО нареч. 1. С необуздана сила, с ярост. Гореше някаква сграда. Искрите летяха на снопове в тъмнината на нощта, кучетата бясно лаеха, говедата ревяха из оборите. Ив. Хаджимарчев, ОК, 32. Ягуарът ревеше разярен и бясно се мяташе, но не можеше да се изскубне от мощната ѝ [на боата] прегръдка. М. Марчевски, ТС, 44. В онези, потънали в мрак и тревога години, / когато в Русия вилнееше бясно врагът — /.../ следехме борбата на нашия северен брат. Ел. Багряна, С, 1949, кн. 3, 11. // Със страст. Дохождаше му.. желание да залепи устата си в белият врат на момата, да сграбчи бясно тоя женствен стан. Ив. Вазов, Съч. ХХVI, 29. И грабнал те в ноктите си тогаз, / с тебе лих ще полетя: / и както бурята премята / заграбен лист, така и аз /
бясно ще те завъртя / между небето и земята.
П. К. Яворов, Съч. I, 114.

2. Разг. С голяма скорост, много бързо, стремително. Въртележките се надпреварваха бясно под страшния пукот на малките моторчета и крясъка на немирните дечурлига. Г. Караславов, Избр. съч. II, 30. Ивайло смуши коня и препусна бясно към татарския стан. Ст. Загорчинов, Избр. пр III, 403. На площада имаше велосипедна работилница. Алекси нае едно колело, метна се върху седлото и бясно завъртя педалите. А. Гуляшки, СВ, 201. Шофьорът караше колата бясно.

Списък на думите по буква