В —Речник на българския език — алтернативна версия
В1, мн. няма, ср. 1. Третата буква от българската азбука, с която се означава съгласната В (самостоятелно изговаряна "въ"), която в старобългарската азбука е наричана âýäý 'зная'. После две седмици притуриха йоще три нови букви у, в, я... Р. Каролев, ЗМ, 16. Печатно в. Ръкописно в. Главно в.
2. Фон. Звучна устнено-зъбна съгласна. Меко в. Твърдо в.
3. Като числ. поредно: а) За означаване третия от поредица еднакви предмети, неща (изговарянo ве). Вход В. Подточка В. б) За означаване на четвъртия от поредица предмети, страници и др., отбелязани с една и съща цифра. Страница 36 в.
В2, (пред думи, които започват с в или ф) във, (диал. и поет.) во, предл. 1. За означаване на място, пространство, вътре в което се намира, извършва нещо или където е насочено да проникне нещо. Сълза повдигна глава и погледна наоколо. В стаята нямаше никой. Елин Пелин, Съч. II, 117. В хана свиреха гайди, чуваха се провиквания. Й. Йовков, ВАХ, 5. Роден съм — и расъл — в град, а почнах аз от българското село. А. Страшимиров, ЕД, 3. Лодката се провира в безкрайния лабиринт от върби и каваци. С. Северняк, ОНК, 85. ● Остар. С предл. за. — Ти си писан за в рая. Елин Пелин, Съч. I, 32. Като секи свекър надуваше са вкъщи и по вън; носеше, принасяше от пазар какво що дотреба за в дома. Ил. Блъсков, ПБ, 55. Емигрантите от Гюргево започват да минуват Дунав за в България. З. Стоянов, ЗБВ I, 150. ● Остар. С предл. до. Събранието склони най-после да определи други двама души водачи, от които един щеше да заведе Стамболова до в Търново. З. Стоянов, ЗБВ I, 202. На, ходиха воловете два пъти с кирия до в Карлово, ала пара не се е видяла. Т. Влайков, Съч. II, 83. // За означаване, че някой или нещо е част от състава или съдържанието на друго нещо. В нашия род такъв лаком за земя човек няма. Елин Пелин, Съч. III, 47. Отдавна той дебнеше да остане насаме с Тодоров, най-възрастния в колегията. Г. Караславов, Избр. съч. II, 84. В нашето семейство всички са въздържатели. Разказ в списание "Пламък". Статия във вестник "Литературен форум". // За посочване на обекта, към който е насочено действието, което прониква в него или го засяга, при глаголи и произведени от тях съществителни като: а) Удрям се, бия се, стрелям, целя се и под. Когато Гонсалви стреля в една акула, негърчето пронизително изпищя. Гр. Угаров, ПСЗ, 9. Бунтовниците нападаха с ярост, целеха се в еничарите по стените. М. Марчевски, П, 5. Момъкът едва успял да се вкопче с две ръце в един камък. Н. Райнов, КЦ II, 21. Околийският управител стана, хвана Ленко за рамото и го цапна по бузата. Момчето политна, удари се в стената и се струполи на пода. Г. Караславов, Избр. съч. IV, 329. Вилнее вън виелица ужасна / .. В прозорците се блъска като бясна. К. Величков, ПССъч. II, 14. б) Гледам, взирам се, вглеждам се и под. Лекарят седна отново на столчето и се взря в тъмнеещото лице на войника. П. Вежинов, НС, 86. Иванов впиваше жадно поглед в хоризонта на север. Ив. Вазов, Съч. XII, 107. — Не ме радват твойте думи — каза тъжно тя и се загледа в дъното на изпитата чашка. Д. Кисьов, Щ, 462. ● Разг. В конструкция от .. в.. с две еднакви форми на едно и също съществително — за да се подчертае, че действието засяга последователно редица обекти от един и същи вид. Новините от испанските фронтове се прехвърлиха от село в село, от улица в улица, от двор в двор. Г. Караславов, Избр. съч. I, 376. Наблизо, из някаква новострояща се сграда, от ръка в ръка минаваха дълги железни пръти за сглобяеми скели. Б. Райнов, ЧЪ, 84-85.
2. За означаване на това, с което някой или нещо е ограден, обиколен или обвит, облечен; с. Сред тая хубава родна картина, заградена в тая чудна рамка, съм прекарал моето безгрижно детство. Елин Пелин, ПБ, 5. На стената висеше голям образ на султана в златно кръжило. Ив. Вазов, Съч. XII, 28. Портрет в черна рамка. Човек, облечен в черни дрехи. Девойка в нова рокля. Облечен в дрипи. // За означаване, че нещо, което обикн. е много по количество, брой, изцяло изпълва или покрива нещо. Петканов се огледа. Всичко наоколо беше потънало в прах. К. Калчев, ЖП, 237. Стаята е цяла в цветя. △ Стената от горе до долу е в картини. △ Роклята ѝ е в петна. △ Всичко навън е в зеленина. △ Витрините са в светлини.
3. За означаване на непосредствена близост, съседство по място; до. Един куршум вдигна прах току в цървулите му. Г. Караславов, Избр. съч. I, 123. Той си позволяваше някои смели постъпки — например да лае котката или да джавка в самата мутра на магарето. Ем. Станев, ЯГ, 100. Черните скворци .. не бягаха от Живка. Те премятаха дългите си опашки едва ли не в неговите нозе. Й. Йовков, Разк. II, 80. Водата глухо попляскваше в ниския бряг. З. Сребров, Избр. разк. 55. ● Между две еднакви форми на едно и също съществително. — Ти погаждаш ли се с дядови Маринови1 — А,а, погаждаме се, ами, що да се не погаждаме! Нали сме врата във врата, се казва. Ил. Волен, БХ, 42. Много пъти на фронта той е бил лице в лице със смъртта. Г. Караславов, ОХ II, 115.
4. За означаване на момент от времето (от денонощието, седмицата, годината или от по-дълъг период), когато става или се извършва нещо. Прибра се в два часа през нощта и спа до десет сутринта. Елин Пелин, Съч. II, 173. В ранни зори на една широка поляна се срещнаха колоните на две партизански дружини. К. Ламбрев, СП, 355. Скромната нова книгопечатница се отвори в 1728 година. С. Бобчев, ЖФ (превод), 37. В неделя ходя на екскурзия. △ В късна есен той се завърна на село. △ Това се случило в древността. ● Остар. С предл. до. — Довиждане! До в неделя — махаше им тя с ръка. П. Проданов, С, 16. И трябваше чак понеделник да се чака. а до в понеделник тревата ще изгори. Т. Влайков, Съч. II, 82.-83. ● Остар. и диал. С предл. за. За в празник дядо Славчо си имаше и друга аба. Т. Влайков, Съч. I, 4. Тия войни вдъхвали на българите кураж и свята надежда за в бъдеще. З. Стоянов, ЗБВ I, 263. Щото за в делник, то и за в празник. Погов. П. Р. Славейков, БП II, 224. // Остар. Обикн. с числ. или неопред. местоим. За означаване на период от време, през който се извършва, осъществява нещо; в продължение на, за. Ти си ми баща, знаеш вече, че в три години три деца става заравяме. К. Петканов, БД, 12. Бронираните съветски дивизии завзеха в един ден всички земи, принадлежали по-рано на Русия. М. Грубешлиева, ПИУ, 122-123. В няколко дена клетникът заприлича на смъртник. З. Стоянов, ЗБВ III, 134. // За означаване на явление, през времетраенето на което се извършва, става нещо; през време на, по време на, през. Отидох на кино. Салонът пълен. В антракта вуйчо разглеждаше публиката. Г. Стаматов, Разк. II, 11. Направеше си молитвата, прекръстеше се, а в пости направеше няколко метание (поклон до земята). Ил. Блъсков, ДБ, 14. В междучасието децата тичаха и се гонеха с викове. // В съчет. със същ. час, минута, секунда. За посочване на единицата време, по отношение на която се измерва скоростта, интензитетът на някакво действие. Тази кола се движи със сто километра в час. △ Колелото прави десет завъртания в минута.
5. За посочване на област, сфера, обикн. от духовната дейност на човека, в която съществува, проявява се нещо или се извършва някакво действие. Той обхожда галерии и дворци, опитва се сам в скулптура и живопис. М. Арнаудов, Г, 29. — Хората измислиха грамофона, кинематографии.., а в педагогическата наука сѐ още се блъскат с остарели форми. Елин Пелин, Съч. II, 114. Орце и другарите му продължаваха да живеят в спомена и сърцата на съучениците си. Д. Спространов, С, 34-35. Мама! Нейният образ, който дълбоко се е врязал в паметта ми, не е нито жизнен, нито щастлив. Г. Белев, ПЕМ, 12. Във физиката са постигнати големи успехи. △ В техниката се изпробват нови методи. △ В науката съществуват различни мнения по тоя въпрос. △ В изкуството човек трябва да има свое оригинално виждане. // За посочване на област, сфера, обикн. от духовната дейност на човека, в която някой или нещо има или проявява някакво качество. Жената е равноправна с мъжа във всички области на обществения, културния и политическия живот. Конст., 22. Той гледаше да избегне обяснението — неспокоен, гузен в помислите си. Вл. Полянов, ПП, 212. Както в приказването младата невяста беше свободна и сладка, и в шътнята се показа лека и пъргава. Т. Влайков, Съч. I, 1925, 200. Сръчен в работата. Отличник в учението.
6. За посочване на обстоятелствата, условията, при наличието на които нещо се извършва или се проявява; при. Имаше едно място около Големия кладенец,където винаги, дори и в най-голямата суша, имаше добра трева. Л. Стоянов, Х, 9. Къде от ревност не горях / и в летен зной, и в зимен мраз? П. К. Яворов, Съч. I, 69. Сгърчил се като коза в дъжд. Погов. П. Р. Славейков, БП II, 110. Приятел в нужда се познава. Погов. Не позволявам да се карате в мое присъствие. △ В студеното време се носят вълнени дрехи. △ Всичко ставаше в непрогледен мрак. △ Живея в оскъдица. △ Живеем в мир и сговор. Плах в отношенията си с хората.
7. За означаване на състоянието, положението, в което се намира или преминава някой или нещо. Болният все така тихо стенеше и изгаряше в огън. Гр. Угаров, ПСЗ, 419. Дяконът се намираше в голяма опасност. Ив. Вазов, Съч. XII, 156. В тъги, в неволи, младост минува. Хр. Ботев, Съч., 1929, 26. Жените в недоумение се спогледват. П. Тодоров, Събр. пр. II, 119. Бай Пондьо изпадаше в романтично настроение. Г. Караславов, Избр. съч. I, 203. Заръси ситен дъжд. След малко прехвръкна една снежинка, две, три, докато неусетно дъждът се превърна в сняг. П. Бобев, ГЕ, 37. Градът бе превърнат в куп развалини. △ Икономическата борба прераства в политическа. △ Основите променят червения лакмус в син. △ Изпадам в паника. △ От два дни съм в отпуск. △ Намирам се в затруднено положение. △ Живея в емиграция.
8. За означаване на начина, по който се из‑
вършва действието. Всички говореха в надпревара, горещяха се, на места извишаваха сърдити гласове. В. Геновска, СГ, 32. Младежки дружини, наловени за ръка, пееха и крачеха в такта с песента. Ем. Манов, ДСР, 7. А там, далече, далече зад угарта, Катя видя как препуска в галоп конник. Н. Каралиева, Н, 136. По пътя препускат конници.. Смеят се, пущат конете в тръст, дигат облаци прах. К. Петканов, Х, 44. Ханчетата бяха обсадени от народ, който в шпалир чакаше моето появяване. А. Страшимиров, А, 179. Стрелям в упор. △ Войниците минаваха в стегнат строй. △ Децата запяха в хор. // За означаване на единицата мярка, по отношение на която се измерва или изчислява нещо. Чардата на панагюрския джелепин.. бе нещо видимо, нагледно, което можеше да се преброи и пресметне в грошове и алтъни. А. Христофоров, А, 177. — А колко конски сили ще бъде? — Кое? — Машината. Нали се мери в конски сили? П. Проданов, С, 45. Разстоянието е измерено в сантиметри. △ Дозата лекарства се измерва в грамове. // За посочване вида или формата на съществуване или на проява на нещо. Стрелата беше украсена в зелено с пера от тетрев. Ст. Загорчинов, ДП, 259. Князът настоя на своето мнение. Дори го оформи в заповед. В. Геновска, СГ, 391. Едни му даваха по някой лев, други му плащаха в натура: буца сол, малко захар, малко газ. К. Калчев, ПИЖ, 175. — Не е станало още дума за кирията, чичко Василе,.. Ще ти дам нещо и в предплата. Д. Талев, ГЧ, 12. Всеки културен българин трябва да чете руски в оригинал. Ив. Богданов, СП, 196. Книгата е написана в диалогична форма. △ Получих една къща в наследство. Къща в национален стил. Роман в стихове. Глагол в трето лице. Съществително в множествено число. // Със съществителни имена, които означават геометрическа или друга фигура. За посочване на начина, свързан с формата, по който се подреждат група от хора или предмети. Зад тях в полукръг се бяха наредили останалите гости. Д. Спространов, С, 288. Състезателките от всяка тройка застават в триъгълник. Б. Такев и др., Б, 105. След закуската .. партизаните бяха строени в каре по чети. Д. Ангелов, НЖС, 401. Гостите се настаниха по наредените във ветрило пред масата столове. Й. Вълчев, СКН, 87. И пак лети ту на север, ту на юг изплашеното ято. Нарежда се в обичайния клин. Ем. Станев, ЯГ, 61.
9. За посочване на количеството, размера или обема на нещо. Той пишеше голям социален роман в седем части. Г. Караславов, Избр. съч. I, 315. И когато стана дума за смелостта, повечето от нас откровено признаха, че тая добродетел притежават.. в ограничено количество. Елин Пелин, Съч. IV, 185. Даваше му някой лев в повече, но го караше да ходи бос и със съдрана риза. А. Гуляшки, ЗР, 42. Хлябът, който други години го имаше в изобилие, сега се продаваше с купон. Сл. Трънски, И, 123. — Трябва да е взел стрихнин в силна доза. Ив. Вазов, Съч. XII, 37. Изпълнителен лист ся дава само в един екземпляр. ВП, 1878, 52. Пиеса в десет картини. Глоба в двоен размер.
10. За означаване на целта, с която нещо се извършва, или за посочване на предназначението на нещо. Тя продължи да изпраща делегации в своя защита. Н. Каралиева, Н, 80. Деспот Евтимий се върнал и искал да я посети. Трябваше да се облече, — обяд се готвел в нейна чест. Ст. Загорчинов, ЛСС, 20. — Срещу всяка Нова година аз им принасям. В тяхна памет! — казва той. — В тяхна памет! П. Вежинов, НС, 168. Всички разбрахме, че това се прави в угода на сърбите. Ив. Вазов, Съч. XI, 65. Пеят в чест и слава на прадедите си. Ст. Ботьов, К (превод), 144. Той се изказа в полза на колегите си.
11. За означаване на обекта на действието при глаголи и произведени от тях съществителни като: а) Вярвам, влюбвам се, лъжа се, мамя се и под. Мълвата изкарваше неговите богатства на няколко хиляди жълтици. Синовете му не вярваха в това. Елин Пелин, Съч. III, 28. Той по-рядко се измамваше в преценките и решенията си. К. Калчев, ЖП, 401. — При трудни обстоятелства човек се лъже в силите си. Ем. Станев, ИК III, 50. — Никога не съм се съмнявал в тебе. Д. Кисьов, ЩНС, 340. И ето цял ред обвинения в неискреност, във вероломство, в страшливост и прочее. Ив. Вазов, Съч. VI, 101. Мъчно ни е, дето тъй се излъгахме в големите си надежди. Н. Бончев, Съч. I, 140. б) Внимавам, вниквам, съсредоточавам се, вдавам се, вслушвам се, заслушвам се, увличам се и под. След доклада той искаше да вникне във всички делови подробности. З. Сребров, Избр. разк., 10. Тончев наново се задълбочи в картоните. Д. Кисьов, Щ, 134. Вдадена в работата си, тя не забеляза Цвята. Елин Пелин, Съч. III, 123. Той по-често се вслушваше в мнението на хората. К. Калчев, ЖП, 401. Слушам биографията на домакина.., той се увлича в спомените си. З. Сребров, Избр. разк., 234. Славеят затвори очи и се прехласна в свирнята си. П. Бобев, ЗП, 45. Младен Найденов седеше на прозореца и се унасяше в ежедневните си мисли. Д. Немиров, Др, 3. Той се съсредоточи в работата си. △ Младежите бяха улисани в разговор. в) Участвам, меся се, намесвам се, бъркам се и под. — Аз в партизанлъци не се бъркам, от служба не чакам — похвали се сам Илия. Г. Караславов, Избр. съч. I, 3. — Не е ли по-добре да не се месите в моя живот? Д. Немиров, Др, 91. Лудовик VII .. се намесил във втората кръс‑
тоносна война. Й. Груев, КВИ (превод), 90. г) Възпитавам (се), убеждавам (се), обучавам (се), обвинявам (се), упреквам (се) и под. Трънката лениво влачеше крака, а Орлето току притичваше .., ръкомахаше, убеждаваше го в нещо. П. Проданов, С, 18. Навикнувай да се обучаваш в най-приятните и най-благодетелни длъжности. Ал. Кръстевич, ВПЖ (превод), 25. Кога Фотинов е захванал най-напред да се обучава в списателство, не ми е известно. Ив. Шишманов, СбНУ XI, 638. Възпитание в патриотичен дух.
12. Първа съставна част на предложно-именни съчетания като: в отговор на.., в потвърждение на.., в течение на.., във връзка с.. и др.
◊ В часа (минутата, секундата). Разг. Веднага, моментално. Той настояваше въпросът да се реши в часа. Вътре в сложен предлог. Остар. За означаване на времето, в продължение на което се извършва действието. Вътре в пет минути те отвориха подписка, събраха известна сума, купиха тиква и я пратиха на фурната. Елин Пелин, Съч. I, 204. Вътре в една година той развалил обещанията си. ИЗ 1877, 1881, 145.
В-, въ- и (остар. книж.) во-. Глаголна представка, с която се образуват глаголи със значение: 1. Насочване на действието към вътрешността на нещо или извършване на действието или състоянието вътре в нещо, напр.: вбия, вбивам, вкарам, вкарвам, вмъкна, вмъквам, внеса, внасям, въведа, въвеждам, врежа се, врязвам се и др.
2. Извършване на действието, като едно нещо се вмъква, прибавя към друго, напр.: вплета, вплитам, впреда, впридам, вшия, вшивам.
3. Преминаване в друго състояние, изразено от изходната дума, напр.: вбеся се, вбесявам се, вдетиня се, вдетинявам се, вдървя се, вдървявам се, вкаменя се, вкаменявам се, вкоравя се, вкоравявам се, вкочанясам, вкочанясвам, вовоня, вовонявам и др.