ВАГАБОНТИН —Речник на българския език — алтернативна версия

ВАГАБО̀НТИН, мн. вагабо̀нти, м. Разг. Неодобр. Нечестен човек; измамник, мошеник. На що дължи богатството си и името си този вагабонтин? На що? Само на рушвети! Елин Пелин, Съч. IV, 156. Никола Хаджидраганов дал на Стоенчевите майчините си нанизи "да ги преработят". След няколко дни вагабонтите му заявили, че не са получили от него нищо. Ем. Станев, ИК I и II, 246.

Прен. Разг. Немирник, пакостник. — Като бесни лудувате... Цялата махала сте размирили! Не сте деца, а вагабонти — закрещя той. А. Михайлов, ДШ, 43.

— От ит. vagabondo (вж. Л. Ванков, Към историята на някои заемки от западните романски езици в български. ГСУ, 1960, 188—189). — В-к Дунавски лебед, 1. IX. 1860. — Други (остар.) форми: багабо̀нтин, вагабо̀ндин.