ВАГОН —Речник на българския език — алтернативна версия

ВАГО̀Н м. 1. Голяма специална кола за превозване на пътници и товари по релсов път. Влакът профуча край пастирчетата, от прозорците на вагоните се подадоха за кратко време бързи ръце и хвърлиха по някой и друг вестник. Ив. Хаджимарчев, ОК, 19. Под дългия навес на перона гръмнаха медните тръби на духов оркестър. Неколцина мъже и жени се затекоха към първокласния вагон, почнаха да прегръщат гостите. Ем. Манов, ДСР, 348. Когато цяла София се извози и насити на трамвая, вредих се и аз да му се порадвам и се качих при банката на вагона с надпис "Гарата — Игнатиев". Ив. Вазов, Съч. XI, 71. Спален вагон. Товарен вагон. Санитарен вагон. Авариен вагон.

2. Количеството стока, което може да се превози с такава кола. Разправям на Йовков, че тая вечер преглеждах един американски журнал, който излиза всяка събота в 2 милиона екземпляра, и че издателството на тоя журнал, което има и други издания, изразходва на ден 40-50 вагона хартия. С. Казанджиев, Сб??СЕП, 525. Вагон въглища. Вагон дърва. Вагон грозде. Вагон домати. // В съчет. с числ. или с прил. цял. За означаване на голямо количество от нещо. — Изгълтал е, горкият досега най-малко три вагона хапчета за сън. Св. Минков, ПК, 14. — Та той от толкова години вече трябва да е насъбрал там три вагона учебници!?... Д. Калфов, Избр. разк., 141.

— От англ. waggon през фр. wagon.