ВАГОНЀТКА

ВАГОНЀТКА ж. 1. Малък открит вагон, който се движи по теснолинеен релсов път или по опънато във въздуха метално въже и е предназначен обикн. за превозване на насипни материали (въглища, руда, камъни и др.). Нощният влак потегли. Марин се надвеси през отворения прозорец в коридора да види рудника. Мярнаха му се само неясните очертания на вагонетките, които изкарваха рудата. Л. Галина, Л, 92. Дрезините са като детски играчки. Но те влачат тежко натоварените вагонетки с чакъл. З. Сребров, Избр. разк., 200. Каменотрошачката там нервно трещеше, а по стоманените въжета, опънати високо над буките, пъргаво летяха вагонетки и като птици изчезваха в синята далечина зад хълма. Х. Русев, ПЗ, 142. По стоманените въжета, прикрепени на високи метални опори, с лек шум една след друга се плъзгат вагонетките: пълни с черен боксит от гарата към кораба и празни в обратна посока. Д. Богданов, ТА, 79-80. Електрическа вагонетка.

2. Количеството насипни материали, които могат да се превозят с такъв вагон. Изсипаха три вагонетки чакъл и пясък.

— От фр. wagonnet.

Списък на думите по буква