ВАГОНЧЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

ВАГО̀НЧЕ, мн. -та, ср. Умал. от вагон. В малките вагончета нахлуваха пътници от околните големи села. Те мъкнеха торби, кошници, дамаджани. А. Каралийчев, ПД, 29. Разликата е тая, че тук вместо пешком, летовниците,.. дошли от Европа и Америка, се отморяват, като се разхождат с автомобили, автобуси, "електрически" или въздушни вагончета. Ив. Мирски, ПДЗ, 104-105.