ВАДЖИЯ —Речник на българския език — алтернативна версия

ВАДЖЍЯ, -ѝята, мн. -ѝи, м. Простонар. Укорно или гальовно название на нещо; пущина. Еле тази солунска митница — на сърцето ми е израснала, ваджията! Ал. Константинов, Съч. I, 213. — Да му се не види ваджията! — мърмори Тодораки, както всякога. — Изправил Палешника току пред дюгеня си един камък, не може човек да мине... Д. Немиров, Б, 109. Като опитен войник, той познаваше снарядите по гласа и често казваше, че нито веднъж не се е излъгал. — Познавам ги по свирката тия ваджии и отдалече знам къде ще се лепне. Л. Стоянов, Х, 27.

— Вер. от ит. uggia 'омраза'.