ВАЖА —Речник на българския език — алтернативна версия

ВАЖА̀, -ѝш, мин. св. -ѝх и (жарг.) ва̀жа, -иш, мин. св., -их, несв., непрех. 1. Имам зна‑

чение, стойност; в сила съм. За тоя беден старец Освобождението на България като че не влазяше много в сметката му, както и колосалните жертви на Русия — за него само едно беше истинно и важеше: загубата на къщата му. Ив. Вазов, Съч. X, 41. — Аз съм чорбаджия на къщата си... Моята дума тук важи. Ив. Венков, ХКН, 16. Нейното въображение рисуваше Кондарев като някакъв нашенски Карл Моор, романтичен и трагичен, за когото не важат обикновените нравствени оценки. Ем. Станев, ИК I, 435. // Жарг. Пренебр. Обикн. с не. Нямам (имам) значение, стойност или престиж, авторитет. Реча да я науча нещо по домакинството, а тя: — Не ва̀жиш! Гледай си живота! Г. Краев, АЗ, 40. Той пиянствува с приятелите си, нанася побоища по танцови забави, не се съобразява с установените у нас порядки, за него милицията "не ва̀жи". ВН, 1958, бр. 2014, 2. Вярно, Киро е безинтересен, но баща му не е за изхвърляне. Той ва̀жи. К. Кюлюмов, ПШ, 9. — Ах, пропуснах да спомена, че си и ревностен интернационалист... в областта на бита. — Ти си безбъдещен безпартиен — озъби се нагло Филип. — Не ва̀жиш, брат ми. И няма да ва̀жиш! И. Велчев, КЕЛ I, 66.

2. Жарг. Красив съм, хубав съм, изпъквам с красотата си. — Все пак с мустаците беше по-елегантен, Фео. Така не ва̀жиш. К. Калчев, СТ, 74. Палтото, прическата, шарфът ѝ — всичко ва̀жеше. Ст. Христозова, ДТСВ, 28.