ВАЖЕН —Речник на българския език — алтернативна версия
ВА̀ЖЕН, -жна, -жно, мн. -жни, прил. 1. Който е от голямо, съществено, решаващо значение. — Важни събития! — рече той бързо. — Във Влашко има преврат. Свален е княз Куза! Ст. Дичев, ЗС I, 396. Старият отдъхна. Първото и най-важно сражение беше спечелено. Г. Караславов, ОХ I, 250. Нито един сватбен обичай не се извършваше без песни — за всяко нещо, за всеки важен час в живота на човека бяха наредени песни. Д. Талев, ЖС, 306. Те влязоха бавно и тежко. От пръв поглед се виждаше, че идат с важна мисия. Елин Пелин, Съч. II, 115. Впрочем, защо да го корим напразно, човекът има важна поръчка, отива за снаряди. Л. Стоянов, Х, 35. Ледниците са важни, защото от тях стават реките. К. Смирнов, З, 52. Важна причина. Важно откритие. // Който е много ценен, има голяма стойност в известно отношение. В другото чекмедже държеше важни документи, акции. Д. Кисьов, Щ, 424. Българските възрожденски вестници поставят началото на нашия периодичен печат. Те са важен извор за изучаване на възрожденската епоха. БО, 1846-47 (предговор).
2. Който има високо обществено или служебно положение и е с авторитет, влияние. Тя го прие в една от класните стаи, ученичките ѝ скочиха прави да посрещнат важния гост и стояха, докато се ръкува той тържествено с учителката им. Д. Талев, ПК, 412. Присъствуващите почтително се отстраниха пред писателя, като съобразиха, че новодошлият е или важно лице, или близък приятел на нотариуса, та му даде предпочитание. Ив. Вазов, Съч. X, 22. И личен, представителен човек беше: тежък, важен, защото не беше само кръчмар, а и най-богатият човек в селото. Й. Йовков, ПГ, 26.
3. Който си придава особено голямо значение и се държи горделиво, надменно; горделив. Старата Ганчовка не общуваше много и със селянките .. Носеше старовремски граждански дрехи и с тях изглеждаше по-важна, по-горделива, по-наперена. Г. Караславов, Тат., 120. Стайно се бе изменил. Изглеждаше понатежал и твърде важен. В. Геновска, СГ, 50. ● Удвоено важен - важен. За усилване. Гълъбите поклащат главици .. наляво, надясно и важни-важни се разхождат по каменната настилка на паважа. К. Странджев, ЖБ, 108.
4. Който изразява достойнство или високо самочувствие, самомнение. Шеташе ни снахата на домовладиката — една хубавица, снажна, горделива, с важен поглед селянка-рускиня. Ив. Вазов, Съч. VI, 143. Тъкачев сметна, че е дошъл случай да си каже тежката дума. — Днес — започна той с неестествено важен тон, като добре заучен урок — ще победи оная страна, която има по-развита индустрия. Г. Караславов, ОХ I, 52. Дуна излезе от килерчето. Щом видя, че е заел такава важна поза, разбра, че е развълнуван. Ем. Станев, ИК I, 189.
5. Като същ. важен (важния<т>) м., важна<та> ж., важни<те> мн. Разг. Пренебр. Лице, което има високо служебно положение и е с авторитет, влияние. Следвал е инженерство в Загреб,.. а заема политически пост. Не ми казва точно какво работи, но е някакъв важен във Вътрешното министерство. П. Славински, ПЗ, 241. важното ср. Нещо, което е с особено голямо значение. Важното за дяда Нейка беше, че хамбарите на Хаджи Драгана се отварят за селото и каквото и да става глад няма да има. Й. Йовков, СЛ, 172.
◊ Важна клечка; важна птица. Разг. Ирон. Лице, което заема висок служебен пост; големец. Свако ми Мирон е важна клечка в ж. п. транспорт и веднага ще ме нареди, и то с по-висока заплата. П. Незнакомов, БЧ, 67-68. Очакваха .. някакъв пратеник от София. Трябва този пратеник да беше важна птица, защото окръжният управител заминал за Пловдив да го чака. Г. Караславов, ОХ II, 209. Всяка година си правя като сегашния лов по един или два на сезон .. Гледам да е делничен ден, когато ловът е забранен .. Всички ме вземат за важна птица и пасуват. И. Петров, ОЗ, 75.