ВА̀ЖНИЧА

ВА̀ЖНИЧА, -иш, мин. св. -их, несв., непрех. Държа се гордо, надменно. Съвсем

друг е Минко, секретарят на дружинния съвет. Все важничи — гледа отвисоко. Сп. Кралевски, ВО, 40. // С предл. с. Проявявам важност, като показвам, изтъквам нещо, смятайки го за много важно, значимо. Тя вече мразеше този весел, очилат момък, който важничеше с чадъра си и пазеше главата си суха. Бр. Йосифова, БИМ, 37. Неговата социалистическа подкваса, размирният му дух и самоувереността му, че е народен водач (..), му придаваха някаква месианска осанка, с която важничеше. М. Кремен, Сб??СЕП, 68.

Списък на думите по буква