ВА̀ЖНОСТ

ВА̀ЖНОСТ, -тта̀, мн. няма, ж. 1. Качество на важен, на значителен по своята същност; значителност. Той умееше да систематизира нещата по важност, съобразно мирогледа си, и целта, която преследваше. Ем. Манов, ДСР, 331. Тя излезе горда, че е видяла нещо, за важността на което не се съмняваше. Х. Русев, ПЗ, 226. // Обикн. със съгл. опред. Значение, значимост. — Видите ли, любезни колега,.. депутатските избори .. са от извънредна важност. Т. Влайков, Съч. III, 286. При заселванието на черкезите имаха предвид стратегическата важност на всичките горски проходи и пътища. Г. Бенев, БК (превод), 28. Той е автор на две от капитална важност изследвания на елинския мир. П. П. Славейков, Събр. съч. IV, 194. Пред нас стоят за разрешение задачи от първостепенна важност.

2. Качество или вид, поведение, проява на важен, с влияние и авторитет човек или на човек с повишено самочувствие. Малкото му личице, на което той искаше да придаде някаква особена важност, беше смешно зачервено, голото теменце лъщеше силно на изобилната електрическа светлина. Г. Караславов, Т, 22. Скритичко в душата си Захари Стоянов недообичваше доктор Странски. И за важността му, и за дондуковската брада, и за хубавите скъпи дрехи. В. Геновска, СГ, 301. Както някога, така и сега Касабов беше чист и спретнат, с висока корава яка и кордела, със строго лице и брада, що му придаваше важност. Ст. Дичев, ЗС I, 376. Пред тях с важност той разправяше какво е научил от висшите среди върху положението и върху бъдещите замисли на правителството. Т. Влайков, Съч. III, 73. Придавам си важност.

Списък на думите по буква