ВАЗИЧКА —Речник на българския език — алтернативна версия

ВА̀ЗИЧКА ж. Умал. от ваза. Той бе седнал пред кръглата маса, престлана с бял чаршаф, върху която в порцеланова вазичка бе натопена пъстра китка от игличина. Т. Влайков, Съч. II, 199. Под пъстрата сянка на акацията беше сложена маса с жълта покривка. На масата имаше стъклена вазичка без цветя и един порцеланов пепелник. Ем. Станев, ИК I, 82.