ВА̀ЙКАМ

ВА̀ЙКАМ, -аш, несв. 1. Непрех. Остар. Вайкам се. Той се бе покорил на съдбата си и послушно вървеше пред заптиетата .. Жена му продължаваше да вика и да вайка зад него. Ив. Вазов, Съч. VII, 57-58. Ревекините синове с келавите глави и с дългите джубета само вайкали и охкали. З. Стоянов, ЗБВ III, 269. Пак Гергана плаче, вайка / къмто свойта мила майка. Ив. Вазов, Съч. II, 93.

2. Прех. Диал. Жаля, оплаквам някого. Едни съжаляваха Младена, вайкаха го за младостта му, други съчувствуваха на Златан чорбаджи, но никой не щадеше Тодора. К. Петканов, БД, 130. Първа самодива — Ти, сестро, изви вече венец — хубост една! Трета самодива — Дай и твоя да довием, сестрице — злакове вече между пръсти ще ти повехнат, ти все овчаря вайкаш и мислиш. П. Тодоров, Събр. пр. II, 143.

ВА̀ЙКАМ СЕ несв., непрех. Разг. 1. Гласно изразявам болка, скръб, мъка, като обикн. казвам "вай"; ахкам, охкам. — Ти казваш, че си здрав, но тази нощ ще се престориш на болен .. — Виж какво ще те заболи — черва ли, стомах ли, това не е толкова важно. Ще започнеш да се вайкаш, да се свиваш, да викаш. Г. Караславов, Избр. съч. V, 192. — Да плачат и да се вайкат жените, а ние другояче да смисляме Момчила и паметта му. Ст. Загорчинов, ДП, 484. Клетият баща продължаваше да моли да не се допуща такова безумие. Той лягаше наземи, вайкаше се гласно и не щеше да чуе за увещанията на другите. Г. Караиванов, П, 37.

2. Изказвам гласно недоволство от нещо неприятно или съжаление, мъка от сполетяла беда, нещастие; оплаквам се, окайвам се. — Голяма жега, брей! — вайкаше се фелдшерът. Й. Йовков, Ж, 1945, 159. — Седнала да се вайка, че отиваш в такова неспокойно време в Германия... М. Грубешлиева, ПИУ, 155. — Какво ѝ стана тъй изведнъж... — вайкаше се сестра ѝ Станка. — Отзарана нищо ѝ нямаше. Ст. Марков,ДБ, 219. — Ох, мойте кръстци отидоха, пепел станаха! — вайкаше се стопанинът на ни‑

вата. Ив. Вазов, Съч. XII, 21. У Стамболови той завари само старата. Тя тъкмеше вечеря за сина си и се вайкаше, че през последните дни Стефан нито яде като хората, нито може да спи. В. Геновска, СГ, 526.

Списък на думите по буква