ВАКЛОША̀ТЪК, -тка, -тко, мн. -тки, прил. Диал. Гальов. Умал. от ваклошат. Изгради чешма шарена, / сичкото село ще дойде / водица да си налейе: / ем чернойочки невести / и ваклошатки довици,/ ем Люлянини другарки — белким Люляна ще дойде. Нар. пес., СбНУ XLVI, 139-140.