ВАКХАНКА —Речник на българския език — алтернативна версия

ВАКХА̀НКА ж. Книж. Участница в буйните тържества, устройвани в чест на Бакхус и Дионис. Корнизите и стените са напъстрени с фрески на богини и вакханки в най-сладострастни положения. Ив. Вазов, Съч. XVII, 133-134. По стените картини, фотографии — сантиментални главички до голи вакханки. Г. Стаматов, Разк. I, 88. Дионисий предвождаше шествие от вакханки. А. Гуляшки, ЗВ, 398.

Прен. Остар. За жена, която участва в разпуснато, необуздано веселие. Маскирана вакханка с волен смях / напреде ми се мярна. П. К. Яворов, Съч. I, 142. Налей, Джованино, / вакханко, наливай, / разпаляй ме с вино, / с очи ме упивай. Ив. Вазов, Съч. II, 132.