ВАЛЀ

ВАЛЀ, мн. -та, ср. Карта за игра с фигура на момче; фанте. А Димитър се смееше гръмко и се тупаше по коляното — в ръката си държеше каре от валета! Ст. Марков, ДВ, 19. — Представи си само! Играем белот. На мене ми се падат два пъти валетата. К. Кръстев, К, 157. — Нали знаеш какъв рефлекс вадя на покера. И аз тегля две карти. Имах пики рига, вале, десятка, получих асо и дама. П. Вежинов, НБК, 135-136. Вале спатия.

— Фр. valet 'слуга'.

Списък на думите по буква