ВАЛЕНТНОСТ —Речник на българския език — алтернативна версия

ВАЛЀНТНОСТ, -тта̀, мн. няма, ж. 1. Хим. Свойство на атома на даден елемент да присъединява или да измества определен брой атоми на друг елемент при определена химическа реакция. Валентността на елементите зависи от това, колко електрони могат да дават или да придобиват съответните атоми при химичните взаимодействия. Хим. VII кл., 1950, 33. За да може да се определя валентността на различните елементи, е въведена единица мярка за валентност. За такава е приета валентността на водородния атом. Хим. VII кл., 1965, 55. Нулева валентност.

2. Грам. Свойство на дадена дума да се съчетава с други думи в съчетания или изречения. Валентност на глаголите.