ВАЛЕНЦИЯ —Речник на българския език — алтернативна версия

ВАЛЀНЦИЯ ж. Хим. Числото, което показва колко атома водород се свързват с атома на един елемент или с колко атома водород елементът може да бъде заместен в съединенията му. Атом, който губи един електрон или получава един електрон,.. е от първа валенция. Хим. IX кл., 1950, 20. Магнезият е от втора валенция. ● Обр. Той [Eрменко] наподобяваше химически елемент с винаги свободни валенции за чуждите съдби. Р. Михайлов, ПН, 103. Едно разказано събитие повторно не бива да се "разказва" с рисунката .. Рисунката ще насити само свободните валенции на словесния образ. Ал. Гетман и др., СБ, 75.

— Лат. valentia 'сила'.