ВАЛМО —Речник на българския език — алтернативна версия
ВАЛМО̀1, мн. -а̀, ср. Нещо, обикн. влакнесто или от водни пари, дим и под., което има кълбовидна форма;вълмо. Зимата упорито се държа до късен април. Нямаше сняг, но времето беше зло. Сплъстените валма на облаците извираха, извираха иззад баирите и нямаха край. Ив. Венков, ХКН, 79. Сега небето тежеше върху града като опушена подница, а под него пълзяха валма от разчорлени, мрачни мъгли. А. Гуляшки, ЗР, 96. Параходът бълваше черни облаци дим. Те на тъмносиви валма, изпъстрени с искри, се стелеха над морската шир. Д. Спространов, С, 338. Не гляда валмото, ами влакното. Погов. Н. Геров, РБЯ, I, 104. Валмо вълна. Валмо косми. Валмо суха трева.
◊ От влакно — валмо. Диал. За нещо силно преувеличено.
ВАЛМО̀2, мн. -а̀, ср. 1. Остар. Цилиндрична част на машина. Трябва да забележим, че преди да ся подигне плочата с буквите, за да натисне листа, всякога преминуват над буквите два валма (цилиндри), които ся въртят и натъркват повърхността на буквите с мастило. ИЗ, 1874-81, 148.
2. Диал. Вретено или ос на тепавица (Н. Геров, РБЯ).