ВАЛУТА —Речник на българския език — алтернативна версия

ВАЛУ̀ТА ж. Финанс. 1. Вид парична система в дадена страна (златна, сребърна, книжна).

2. Парична единица на дадена страна (лев, рубла, долар, франк и др.).

3. Чуждестранни пари и платежни средства, обикн. обезпечени със злато и други ценности. Бижуто и златните вещи Куртев продаваше предимно срещу чужда валута, главно долари и лири. Й. Демирев и днр., ОС, 40. От Браила житото можеше да се продаде само срещу "здрава" валута: долари, английски лири, швейцарски франкове. П. Спасов, ХлХ, 356. Срещу износа му [на розовото масло] нашата страна получава валута за доставка на ценни стоки. Л. Мелнишки, ПП, 17-19. Трансферна валута.

◊ Конвертируема валута. Банк. Валута, която може да се разменя с друга чуждестранна валута, без да се иска разрешение от валутните органи на съответната страна. Твърда валута. Финанс. Устойчива, обезпечена със злато или други ценности валута.

— Ит. valuta.