ВАЛЧЕСТ —Речник на българския език — алтернативна версия

ВА̀ЛЧЕСТ, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който има форма на кълбо, топка или подобна на кълбо, топка; кълбовиден. Фелдфебелът беше около трийсет и пет годишен човек .. с удивително валчеста глава и бузесто-червендалесто лице. Ив. Вазов, Съч. XIII, 5. Георги .. вдигна глава, за да разгледа по-добре двете овчарчета, ръкува се с тях и седна на един валчест камък до огъня. М. Марчевски, ГБ, 142. Внезапно пред нас .. се запушиха няколко валчести бели облака. Ив. Вазов, Съч. XII, 170. Всите небесни тела са валчести като кълбо. П. Р. Славейков, ПЧ, 3.

2. Който има форма на кръг или подобна на кръг; кръгъл, объл. Под смачканата каубойска шапка се виждаше едно валчесто космато лице. Г. Белев, КВА, 283. Често той изважда от джеба си валчесто огледалце .., оглежда се в него. Й. Йовков, Разк. I, 10. Всякой се свил в каютата си и слухти .. как с бесен шум се мятат вълните и обливат дебелите валчести прозорци. Ал. Константинов, БПр., 1893, кн. 3, 33. Валчеста дупка.

◊ Валчесто тяло. Мат. Тяло, което е заградено с части от крива повърхнина и равнини. Барабанчето, тенджерата и кутията за халва са заградени с части от крива повърхнина и равнини. Такива тела се наричат валчести тела. Стереом. VI кл., 4.