ВАЛЯ̀ВЕЦ, мн. -вци, след числ. -веца, м. Диал. Объл, валчест речен камък. Когато да мине "Бръвта", където овчарите пояха стадата, в бързината си тя се подхлъзна от валявеца — облия, клатушкащ се камък, — цопна до колене в плиткото. Ст. Даскалов, СЛ, 192.