ВА̀ЛЯК

ВА̀ЛЯК, мн.-ци, след числ. -ка, м. 1. Самоходна машина в пътното строителство за уплътняване на пръстта и пътните настилки. И днес валякът отъпкваше чакъла по улицата, както тогава, когато автомобилите трябваше да избикалят... М. Грубешлиева, ПП, 207. Валякът пухтеше по шосето за Враждебна. П. Бобев, К, 88. Голяма радост беше, когато дойдоха валяците да довършат новата магистрала край село. Р. Белчев и др., КБС, 28. Парни валяци. Стоманени валяци. ● Обр. Полянката беше утъпкана .. — навярно много хора бяха минали оттук. И тези хора непременно са били по-умни от него и по-прозорливи, щом навреме са избягали от валяка на собствените си мисли. А. Наковски, БС, 129.

2. Сел.-стоп. Земеделско оръдие за уплътняване на почвата след оран, за разбиване на буците, изравняване на почвената повърхност и набиване на ситните семена в почвата. — Щом се стопи снегът и пръстта поизсъхне, ще я утъпчем с валяците. Притиснати тъй към земята, коренчетата ще се прихванат отново. П. Бобев, ГЕ, 151. Към оттатъшния край на блока работата се извършваше с конски валяци. Ст. Марков, ДБ, 509.

3. Земеделско сечиво от камък или дърво, с което се е вършеело в миналото. Някъде са закъснели с вършитбата и тъй е тихо, че ясно се чува как пръхтят конете и как глухо тънти каменният валяк по хармана. Й. Йовков, ПГ, 74. Турците вършеят, както са вършели през средните векове. Един дървен валяк, набит с дървени зъби — "килиндро" — се търкаля след воловете и рони класовете. А. Каралийчев, ПГ, 174.

4. Техн. Цилиндрично тяло, като част от уред или някаква машина, което се върти около оста си. — Първото нещо, което ще напечатим — думаше Илков и сочеше малка печатарска машина с валяк и голям черен диск — е стачният бюлетин. Г. Караславов, ОХ III, 307. На тежкия мишвалц работеше помощникът на Николчо. Той пъхаше между валяците груби парчета синтетичен, изкуствен каучук. Цв. Ангелов, ЧД, 55. В сивия, мълчалив ден парната машина още въздиша .., чува се равномерното въртене на валяците и звънът на стъклата по прозорците на централната сграда. Вл. Полянов, ПП, 83. // Уред с цилиндрично тяло, който се използва за ръчно боядисване. Бояджийски валяк.

Гази ме валяка. Разг. Преживявам изпитание, неприятност. -Трябваше по-рано да ни гази валякът, та да се оправим, ама и се‑

га не е късно! Тия думи, казани от сърце, потвърдиха онова, което инспекторът мислеше. Ст. Даскалов, СЛ, 457.

Списък на думите по буква