ВАНГЕЛЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

ВАНГЀЛЕ, мн. -та, ср. Диал. Евангелие. Тогава мама ще се отпусне да разправя пък за евангелието — тя му казваше вангелето — дето го е прочел дядо поп. Т. Влайков, Пр. I, 86. Тя [Тодорка] на Марийка думаше: / — Мари, калино Марийке! Яз на черква ще ида, / яз не ща млого да седя, — / доде са чете вангеле. Нар. пес., СбНУ XXXVI, 11.