ВАНДАЛСКИ —Речник на българския език — алтернативна версия

ВАНДА̀ЛСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Истор. Който се отнася до древногерманското племе вандали. Вещий му [на Юстиниан] войвода Велизарий покорил в 533 л. вандалското царство у Африка. ВИ, 69.

2. Прен. Който се характеризира с варварска жестокост и с унищожаване на културни ценности. Привеждат се много примери от вандалски опропастявания на цели библиотеки със старобългарски ръкописи. Ив. Шишманов, СбНУ XI, 652. От тези писма стана явно, че бежанците са малтретирани от полицейските стражари,.. Обръщаме най-сериозното внимане на нашето правителство да спре тая си вандалска политика спрямо тия нещастници, защото последствията могат да бъдат твърде печални. Пряп., 1903, бр. 73, 4. Вандалска постъпка.

ВАНДА̀ЛСКИ. Нареч. от прил. вандалски (във 2 знач.). Времето за жалост не постъпя по-малко вандалски с тях [фреските на Рафаело] и може да се предвиди един ден, когато ония, които идат тука, ще намират само печални петна там, дето се развива сега чудната Рафаелова епопея. К. Величков, ПССъч. III, 180.