ВАНИЛИН —Речник на българския език — алтернативна версия

ВАНИЛЍН м. Ароматично вещество, което се съдържа в плодовете на ванилията. // Ароматично вещество с мирис на ванилия, което се добива по химически начин и се употребява в сладкарството и парфюмерията. На всички е известна приятната миризма на ванилията. По-рано единственият източник на тази миризма бяха изсушените шушулки на едно тропическо растение... Сега вече се употребява синтетичен ванилин. ВН, 1961, бр. 3143, 4.