ВАНИЛИЯ —Речник на българския език — алтернативна версия

ВАНЍЛИЯ ж. 1. Многогодишно тропическо увивно растение от семейство салепови с ароматни плодове, които се употребяват като подправка. Vanilla planifolia. Безкрайно е разнообразието на растителността около екватора. Хлебно дърво, памук, кафе.., банани, ванилия... К, 1963, кн. 2, 5. Непрекъснато цъфтяла и ванилията с букетчета от пъстри цветчета, същински пеперудки. П. Бобев, ЗП, 120.

2. Плод от това растение с приятна миризма.

3. Ароматен прах за сладкиши, който се добива от плода на това растение или по химически начин. Дори и курабии беше успяла да направи, които.. разливаха приятен мирис на ванилия. Ст. Марков, ДБ, 412. Измъчена от мислите си, тя прекоси площада, павиран с гранитни блокчета, и влезе в сладкарницата. Вътре беше прохладно и тъмно, миришеше на ванилия. Д. Димов, Т, 26.

— От исп. vanilla 'шушулчица' през гр. βανίλια. (Вж. Л. Ванков, Към историята на някои заемки от западните романски езици в български... ГСУ, 1960, 190).