ВАНТИ —Речник на българския език — алтернативна версия

ВА̀НТИ мн., ед. (рядко) ва̀нта ж. Мор. Стоманени въжета, придържащи мачтата на кораб към двата борда. Беше топло, отначало дори слънчево време, но силният вятър свистеше и свиреше във вантите. Д. Богданов, ТА, 12. — Ще трябва за в бъдеще да поставяш копринена панделка на вантите, за да следиш измененията и посоката на вятъра и така лесно ще знаеш как да поставиш платното. П. Льочев, ПБП, 25. Корабът сякаш усети своя капитан .. нищо не каза за сивите зимни бури, които късаха вантите и заледяваха корпуса му. Сл. Чернишев, ЛА, 8.

— От хол. want.