ВАПОР —Речник на българския език — алтернативна версия

ВАПО̀Р м. Остар. Параход. — А от Стамбул, деца, се качихме на вапор и пуф-пуф в Яфа. Г. Белев, ПЕМ, 31. Заптиите насядали на няколко каика по Дунава и заобиколили вапора от всяка една страна. З. Стоянов, ЗБВ I, 101. Сичките, току-речи, чужди вестници, както и нашите, писаха за войводата Ботьов, който се осмели да премине [Дунава] с вапора "Радецки", наед-но с 210 отбор момци. НБ, 1876, 24. Пощите по вода стават с вапорите. М., 1857, 43. Пътнишки вапор. Хамалски вапор.

— От ит. vapore 'пара, параход' през тур. vapor (Вж. Л. Ванков, Към историята на италианските заемки в български, ГСУ, 1959, 230). — Любословие, 1844. — Друга форма: вампо̀р гр.