ВА̀ПЦАН

ВА̀ПЦАН, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от вапцам като прил. Диал. Боядисан. — Рамаданчо — каза дядо, — викнал съм терзия потури да ти ушие. Вапцани ли искаш или сури? Н. Хайтов, ДР, 213. Бате Иван продаде на Узунджовски панаир трийсет топа чужд вапцан шаек. Н. Ферманджиев, РХ, 91. Скоро надойдоха и други гости, всички с червено вапцани носове — нещо което ме озадачи, додето се сетих, че причината на това не е никакъв обичай, а просто червеното яйце и хладния ден. П. К. Яворов, ХК, 128. И мустаците, и брадата му бяха бръснати, но пък покарали и тъй гъсти, че половината му лице изглеждаше като вапцано с черно. Й. Йовков, ПГ, 188. Варлаам се посъвзе от уплашването,.. поизтегли си гащите с вапцаните ръце. Ив. Вазов, Съч. VIII, 75. Чисто кристалисани и вапцани кремневи кислоти продават ся изгладени и очистени като драгоценни камъни от втори ред. С. Веженов, Х (превод), 38.

— Друга форма: ва̀псан.

Списък на думите по буква