ВАРАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ВА̀РАМ¹, -аш, несв., непрех. Диал. Бързам. Слънчице, мило слънчице, / не варай, братко, да зайдеш, / че либе ми е мънинко. Нар. пес., СбНУ I, 66.

ВА̀РАМ², -аш, несв. прех. Диал. Мамя, лъжа някого. Никола вара Лиляну, / лъга го, не лъга го, / вара ю — не вара ю. Нар. пес., СбНУ ХХII-ХХIII, 19. варам се страд.

ВА̀РАМ СЕ несв., непрех. Диал. 1. Лъжа се, изпадам в заблуда; мамя се. Не варайте се, дружина, / да я си не съм девокя, / ноло съм света Неделя. Нар. пес., СбНУ ХХII-ХХIII, 32.

2. Препирам се, карам се. Варали са се юнаци / кому че либе да бъде, / кой да си вземе девойкя. Нар. пес., СбНУ ХLIII, 479.