ВАРДАР —Речник на българския език — алтернативна версия
ВАРДА̀Р
ВАРДА̀Р, -ят, -я, мн. -и, м. Диал. Вардач; вардарин, вардиян, вардиянин. Хасан беше вардар в нашето селце. Л. Каравелов, Съч. II, 135. Житари, бели вардари, / кротко терайте конете / да не напрашите платното. Нар. пес., СбНУ VII, 68.