ВАРДАЧ —Речник на българския език — алтернативна версия

ВАРДА̀Ч м. Разг. Пазач. — С пушки. Щели да вардят хаджията. — Много са за него толкоз вардачи — усмихна се учител Сава. Д. Марчевски, ДВ, 135. — Щеш ли да станеш поляк? — Че защо да не ща? Работа — тъкмо за мен. И станах вардач на полските имоти. П. Велков, СДН, 376. Отивахме на разходка секи отделно и между двама вардачи, които носяха пушката на рамо. Др. Цанков, ТМ (превод), 156.