ВАРДЕНЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

ВА̀РДЕНЕ ср. Разг. Отгл. същ. от вардя и от вардя се; пазене. Юрдан Диамандиев беше съсечен при бягането .., както беше опушнат Мичо Бейзадето при варденето града преди развалата му. Ив. Вазов, Съч. ХХV, 6. Тия, които имат кучета за вардене на дворовете и стоката си, требва да ги държат в дворовете си затворени или вързани и да не ги пущат по улицата нито денем, нито нощем. П. Мирчев, К, 161. След като поставило стража със строга заповед за вардене, отпочивале си секи над пушката. НБ, 1876, 140. Садението на чарничките трябова да става скоро и с вардене, за да ги не закачи вятърът или да им изтече мъзгата. З. Княжески, ПРШ (превод), 26.