ВАРДЯ —Речник на българския език — алтернативна версия
ВА̀РДЯ, -иш, мин. св. -их, несв., прех. Разг. 1. Полагам грижи, следя да не се случи нещо лошо с някого или с нещо; пазя. — Е, тогази ти варди детето, пък аз ще отида на хорото още малко. П. Тодоров, Събр. пр II, 174. Веднъж дядо ме остави да вардя овцете под чардака, а той се прибра на топло в село. О. Василев, УП, 54. Мемиш беше преди Хасана вардарин — вардеше селските лозя. Л. Каравелов, Съч. II, 150. — Излезте из гората, .. — Защо? — Аз вардя тая гора. Ив. Вазов, Съч. ХХV, 117. // Като стоя на пост, следя да се избегне някаква опасност или да не се случи нещо нередно с някого или с нещо; охранявам, пазя, браня. Те остават да вардят границите на бащината си земя. А. Каралийчев, МИ, 57. Манастири и скитове се редяха край пътя им. Това бяха цели крепости. Силна стража вардеше дебелите им стени и големите обковани с желязо порти. Ст. Загорчинов, ЛСС, 15. — Изпълнявах охранителна служба по постовете; вардил съм .. нощно време арестантите в Черната джамия. Ал. Константинов, Съч. I, 154. Един солдатин с качулка окол ушите си и с гола сабля в ръка се разхождаше пред постовете — вардеше ги. Т. Влайков, БСК III, 268.
2. Предпазвам някого или нещо от беда, опасност, не позволявам да се случи на някого нещо лошо, опасно; защитавам, браня, закрилям. От срещнати в града хора той научи, че виждали Стефана да скита по добруджанските села. Караджата се наричал вече. Ходел с неколцина други насам-натам и вардел българите от агите. Ст. Дичев, ЗС I, 426. Един прост стар хайдутин ми говореше едно време така: Ние сме пратени от Бога да вардиме сиромасите и да наказваме злочинците. П. Хитов, МП, 28. // Предпазвам някого или нещо от нещо неприятно (от слънце, вятър и др.), служа като заслон, преграда. Голямата периферия на сламената шапка хвърляше сянка върху цялото му лице и го вардеше от палещото слънце. Ст. Марков, ДБ, 111. Козирката ме варди от вятъра. △ Чадърът ме варди от дъжда. ● В съчет. със сянка — засенчвам. И нема никой при него, / сал едно пиле славейче / с крилца му сянка вардеше. Нар. пес., СбНУ ХLVI, 38.
3. Стоя някъде и чакам, дебна някого или нещо да не го изпусна, обикн. за да го заловя или убия; причаквам. Онбашият предпочете да го варди на вратите, а не да го хване в черквата. Ив. Вазов, Съч. ХХII, 147. Седнал сега на една ниска пейчица пред един гроб, .. той, прикрит зад храстите, също като изгладнял вълк-единак вардеше, дебнеше и нито за миг не изпущаше от очи избраната си жертва. Д. Калфов, Избр. разк., 374. — Сега вардели да убият и нея, вълчицата. Й. Йовков, АМГ, 84. Бързаше да присрещне двете жени; като ги наближи и разбра какво приказват, тя се намеси: — Ей, не бой се, лели! ... Аз откога те вардя на вратницата да минеш! Ил. Волен, МДС, 80. Бащата разядосан грабнал брадва и отишел да варди, като излезне змията да я убие. П. Р. Славейков, ЕБ (превод), 107. Най съм закъсняла / късно по нивята, / турчин съм вардила / и съм го убила. Нар. пес., СбВСт., 97.
4. Прех. и непрех. Изчаквам определено време или подходящ момент, за да получа, кажа или извърша нещо. По цели дни и нощи нашенци вардеха ред под върбите за оскъдната изворна вода. А. Каралийчев, НЗ, 198. — Тия от кафенетата няма да отидат да правят шосета. Те чакат една власт да падне, та друга да дойде — да им даде работа. Те вардят за чиновнически места... В. Геновска, СГ, 157. Мина се време; веднъж Благунка варди, та останаха сами с чича Малина и го погледна загрижено: — Мен ми се годи, Малине, да си родим едно дете. Без дете, да ти кажа, ще бъда като чужденка в тази къща. Ил. Волен, ДД, 22. Мръкне — мине, вардя време / чак и Господ да задреме, / тикна в пояса камата, / па към Росини в тъмата. П. К. Яворов, Съч. I, 37.
5. Грижа се, старая се нещо да не се накърни, да не се повреди, да се запази; пазя, съ‑
хранявам. — Тия пари аз съм вардил толкоз години не за да се красят моите деца, дъще! — каза той ниско. Г. Караславов, ОХ II, 523. — Седни, Тинке, защо не седнеш на столовете. Не са нови. На Драгия баща му ги донесе от Масър .. Аз все ги пазех .. Но сега, като си дойде Драгия — какво ще ги пазя. Нали за него ги вардя? А. Каменова, ХГ, 66-67. Той много си варди дрехите и те са винаги като нови. △ Вардя здравето си. △ Вардя зрението си.
6. Внимавам, следя някого да не извърши нещо нежелателно или да не се случи нещо недобро. — Мамо, да вардиш Тинка да не разплете пак тантелата. А. Каменова, ХГ, 93. — Пък чистник, чистник — биля и мене ме е срам, като гледам как варди прашинка да не падне. Г. Караславов, Избр. съч. II, 454. Той действуваше предпазливо и вардеше да не идват работите до явен разрив. П. Р. Славейков, ГУ, 56. Кога се пече или вари нещо на огъня, вардѝ да не си простреш никога ногата над него. Р. Попович, Х, 127.
7. Остар. Изпълнявам, поддържам нещо установено, прието, уговорено (обикн. закон, правило и др.); спазвам, съблюдавам. В язика вардих само едно правило: да ма разбират и най-простите, що искам да кажа. З. Стоянов, ЗБВ I, 17. Но ти не си стоиш на думата, каза му Август, не вардиш условието ни. П. Р. Славейков, ПИ, 45. Яж, пий и говори с мярка, вардѝ във всичко умереността и отбягвай във всичко чрезмерността. Ат. Начев, ПЖЧ (превод), 5. Сичките устави и закони на манастиря вардете; от това зависи благосъстоянието на сяко общество, духовно и гражданско. У, 1871, бр. 1, 335. // Придържам се към някакви традиции; тача. Дядо Начо вардеше неделята. Нищо не похващаше. Понякога .. отиваше на гости у дъщерите си. Ив. Хаджийски, БДНН, II, 170. Нали те са христиени? / Ходят в черква, вардят пости? Ив. Вазов, Съч. II, 156. вардя се I. Страд. от вардя. Тоя хавуз се вардеше и дене, и ноще от полицията и никой не смееше да отиде да пере или да мие нещо в него. Знан., 1875, бр. 5, 71. Фарисеите разваляха закона, като учеха, че някои от заповедите бяха маловажни и че не трябваше да се вардят строго. КТЕМ, 61. В предишни времена годеникът имаше срам .. и никак не преспиваше там .. Тоя обичай се варди още до нейде в селата. С. Бобчев, Н, 1883, кн. 2, 183. II. Възвр. от вардя (във 2 знач.). Тя потропала още по-силно с тояжката си и я размахала тъй, както старите хора се вардят от кучетата. А. Каралийчев, ТР, 133. — Не! Не! — завъртя той глава, като че се вардеше от оса. Г. Караславов, ОХ I, 243.
ВА̀РДЯ СЕ несв., непрех. Разг. Обикн. с предл. от или със следв. изр. със съюз да. Въздържам се от някакво действие, възпирам се да не правя нещо. — Майка му се успокои и пред хората се варди да не плаче, а ти, щом спомене някой името му, и заревеш. А. Каменова, ХГ, 132-133. Епитропът се вардеше да говори повече от обикновените си поздравителни слова. Ив. Вазов, Съч. VIII, 136.
— От ит. guardare през схр. вâрдати, вâрдâм.