ВАРЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

ВА̀РЕ. Частица. Диал. Обикн. в съчет. с леле, оле, олеле при обръщение — за усилване, обикн. при изразяване на болка, страдание, оплакване. Леле варе, първо либе, / що ма е дремка прибило, / я си опни краката — / на скути да ти полегна! Нар. пес., СбНУ ХLIV, 510. Горска дива йотговаря: / Леле варе, Кара Добре, / снощи вечер яз поминах / край твоето равно дворе, / дворето ти йоградено, / йоградено, пометено. Нар. пес., СбВСт., 12. Олеле, варе, до Бога,/ ох, тежко, Боже, ох, жално / за наши дребни дечица. Л. Каравелов, Съч. I, 34. Викнала муха да плаче: / Оле, варе, бре варе, / от тези пусти комаре. Нар. пес., Христом. ВВ II, 249. Бо̀рил се петльо с петлите, / изкълвали му очите. / Жално се петльо провикна: / Олеле, варе, бре варе, / не видите ли, другаре, / каква е бела станало / и каква има да стане? П. Р. Славейков, Избр. пр I, 176.