ВАРИВО —Речник на българския език — алтернативна версия

ВАРИВО̀, мн. -а̀, ср. 1. Зърнест плод на боб, леща, грах и др., който се използва за храна. Съботният пазар в Стара Загора е затрупан с масло, сирене, мас, грозде, ябълки, орехи, птици, варива и всички видове летни зеленчуци. А. Каралийчев, ПД, 119. Затрогнат от вниманието на леля си, Тоньо смъкна сръчно ямурлука от гърба на магарето, свали чувалчето с брашното и вързопчетата с варивата. Г. Караславов, ОХ II, 313.

2. Ястие от боб, леща, грах и др. Сол нямахме. Налагаше се да опитаме може ли да се яде безсолен фасул. Всички се убедиха, че такова вариво не струва счупена пара. Сл. Трънски, Н, 261. До огъня беше Цановица; тя потикваше огъня, нагледваше варивата и чушкаше. Т. Влайков, Съч. III, 218.