ВАРИКЛЕЧКО —Речник на българския език — алтернативна версия

ВАРИКЛЀЧКО, -то, мн. -вци, м. Разг. Пренебр. Голям скъперник; стипца, пинтия, скръндза. Виж, тоя дрът пинтия — вариклечко, за две пари свещ пали, а метани до земята прави, метаните са без пари. Ив. Вазов, Съч. VIII, 3. — Я ги оставете тия вариклечковци .. Примрели сме им за сандвичите и за виното. Св. Минков, РТК, 135.