ВАРКА —Речник на българския език — алтернативна версия
ВА̀РКА1 ж. Остар. и диал. Лодка, ладия. А само преди половин час .. Тодори стоеше на руля, морският вятър изпъваше латинското платно и старата варка кръстосваше огромния син залив. С. Чернишев, ВМ, 5. По равните бакърени води на Босфора се проточиха пък върволица варки. П. Тодоров, И II, 25. Месец в облаци се мярка, / трепка, кърши се вълна, / плъзга се крилата варка / в теменужна мрачина. К. Христов, Избр. ст, 30.
— От лат. barca през гр. βάρκα.