ВАРЛИВ —Речник на българския език — алтернативна версия
ВАРЛЍВ
ВАРЛЍВ, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. Варовит Такива животни [микроскопически] са направили мела (тебешира, от който после от силна температура станал мермерът), камък за гладило и варливите камъние. Лет., 1871, 116.