ВАРНИЦА —Речник на българския език — алтернативна версия

ВАРНЍЦА ж. 1. Пещ за изпичане на вар. Жаден за повече впечатления, той се прехласваше дори пред всяка димяща край пътя варница. Й. Вълчев, СКН, 74. Друг път .. ще се запъти в съседното селище, при кариерите, да види как се зидат варниците и как се гори вар цели три денонощия. Й. Радичков, СР, 115.

2. Яма, изкоп в земята за гасене на вар или за съхранение на гасена вар. Двамата бяха използували една празна варница, вързали на дъното малко кученце и замаскирали дупката с пръти, бучиниш и пръст. Г. Белев, ПЕМ, 102. — Варджия ли? Какво е то варджия? — Ами че по варниците, другарю полковник... Гасят вар, товаря количките... П. Вежинов, ВР, 62.