ВАРОВНИКОВ —Речник на българския език — алтернативна версия

ВАРО̀ВНИКОВ, -а, -о, мн. -и, прил. Рядко. Варовиков. Със затварянето на крана, като не е могъл да излита повече навън, земният газ се е промъкнал в шуплестия варовников пласт по земята и по неговите дупки се е разпространил към морето и към селото. П. Славински, МСК, 110. Според преданията, някога по тия места минавал римски друм, който свързвал Бяло море с Дунава. Друмът личал най-добре горе по варовниковите скали, където селяните от околните села и днес намирали отпечатъци от копитата на римските коне. Г. Мишев, НЖ, 17-18.