ВАРЯГИ —Речник на българския език — алтернативна версия

ВАРЯ̀ГИ мн., ед. (рядко) варя̀г, м. Истор. Византийско и древноруско название на норманите, които през IХ-Х в. предприели грабителски походи в земите на източните славяни. Левенти северняци, облечени в пъстри кожи, разклащаха широки мечове. А до тях диви злооки варяги летяха с двуостри брадви в ръце. Н. Райнов, ВДБ, 61. Руските славяне биле мирен и трудолюбив народ, следователно техните войнствени съседи, т.е. варягите или норманите, са постарале да ги покорят. Знан., 1875, бр. 8, 127.

— От гр. βαράγγοι през рус. варяги.